автор: zkuceva

на съпруга ми

Не са ли страстни
поукротелите ни страсти?
Преглътнатите сълзи по-малко ли горчат?
По-рядко ли в очите си се взираме?
И за ръце дали по-рядко се държим?
Дали не е защото ръцете ни разделят
две малки длани?
Или ги събират?
В зениците му търся
твоя мъжки пламък.
В усмивката му търсиш ли
ти моите черти?
В сърцето му събират се
на любовта ни нишките.
И, здраво стиснал възела,
към нас усмихнат крачи синът ни -
"слънцето" и "гордостта на тате".
И отговорът лесен е -
и страсти, и сълзи
по пътя си ще срещаме.
Любов ще ни крепи.
И детската му мъдрост,
че всичко е прекрасно,
когато е по три.