автор: sradev

този текст е нетипичен, понеже по същество е планиран като уводна лекция на "Мрежови езици за програмиране", но е пътепис из блог, който не може да не съществува вече, и същевременно есе за живота преди живота.

Веднъж, преди около 3 минути, пътувайки из личната си виртуална мрежа, попаднах на блога на нероденият. Не е ясно как там се е появил, но понеже имам хрема не можах да го подуша. Ето го и самият блог.

Здравейте скъпи приятели. Аз съм Нероденият и все още се колебая дали си заслужава изобщо да бъда заченат. Ето моята снимка:
.......
о о
/
---
.......

Умея малко да пея, мога горе-долу да танцувам, малко съм скаран с граматиката.
Обичам да получавам писма, но не обичам чак толкова да пиша.
Проблема ми е, че все не мога да се реша дали да се родя или не. Дълго време мислих и дори два-три пъти почти бях решил, но после се расколебах.

Блога ме заинтригува и му ипратих дълго писмо в смисъл, че си заслужава да се опита, че лично аз бих искал след 30 години да се родя отново и да извърща всички щуротии, които съм пропустнал... и все така в стил "леля идиотка".

Не очаквах да ми отговори, но след половин секунда в блога му се появи писмо със следното съдържание:
Драги СРадев, разбирам, че искаш да си помогнеш, но не виждам с какво ще ми помогнеш на мене. Аз имам повърхностни познания за този свят и повечето понятия, които употребяваш, са ми неизвестни. На пример какво да разбирам под "леля" от мъжки пол, още повече "идиотка"....
и така нататък около 5 стр. въпроси и въпроси.

Опитах се да му дам пример с Кучето, който твърдеше, че в къщи е истинска свекърва, но това породи множество нови въпроси от страна на Неродения. Все пак картините на Кучето му харесаха, особено обърнатите.

През това време на блога му се появи раздел игри, в частност започнаха с някакъв китаец да редят ХО на поле 804х917, а в раздела клипове едно негово цамбурване в басейн.

Зазяпах се и в другите съветващи го, някои от които му описваха света в най-мрачни цветове, което не го трогна много, защото въпросите му бяха кратки и несъществени. От това разбрах, че него не го интересуват опастностите в този свят, нито пък удоволствията.

Запитах го как така живее без опастности и удоволствия, на което той ми обърна внимание, че е Нероден , следователно не мога да прилагам към него "живее".

Написах му, че вече съществува с този си блог, на което той ми отговори, че блог не е доказателство за съществуване, а още по-малко за живот.

......