автор: Veronika

на Папа Док и Бейби Док

Отрязах котвите,
изхвърлих всичко,
изпразних къщата,
свободни пуснах
ветровете да вият,
вместо мене, до полуда.

Кой вуду съживява
незаченатите дни,
сгъстява тъмнината,
с останките от мен пирува.

Зова Ви гарвани могъщи,
до дъно всичко изкълвете,
и нека не остане йота част
от тялото, което тук гостува.

Пред теб смирено коленича,
пред Бога в моята душа,
затуй че даде ми солта
и всемогъщата си сила
да продължавам да летя.