автор: 4erGologan

Мартеничка, мартеничка!
Долетя отнейде птичка
с пролетния лъх и ето –
днес ми кацна до сърцето.

Няма да я пусна вече!
Нека радва ме и грее,
че денят не е далече.
Наближава, ей го де е.
Скоро, знам, ще зърна щърка,
пък тогава нека хвърка...
Ще я окача на дряна
в чест на пролетта засмяна!