Лилаво е времето.
В основите му поставям всяка бучка,
плюла в гърдите ми.
Девет са колоните -
за всяка от тях продавам сълза от болката.
Лилаво е времето.
В постамента му шума и есенни коси.
Три са орисниците –
само една убих,
другите копаят и псуват слънцето.
Лилаво е времето -
на пиедестал те поставих...
И те сринах - с двете си души.
За да не се появиш.
За да не умирам,
изграждайки кората на бездната.
Която винаги ще ме поглъща в лилаво време
без приплъзващи шумове.