автор: vanilin

Пак полузадрямал, се преструвам,
че съм бодър... Крача в утринта.
Поздрави, усмивки и ръкуване –
сресвам свойта сънна суета...

Нося си закуската гореща,
сладостта й още неоткрил.
Но не щеш ли, - котенце насреща,
вирнало опашка, с поглед мил.

Ето ти за малкото стомахче
късче топлинка от мен, на крак!
Тъкмо се обръщам и разбрах, че
го окраде едър котарак!...

После минувач го срита яко,
то измяука жално настрани...
Пак се върнах – да му купя мляко,
да преглътне нашите вини...

Два урока за минутка взе си
котенцето, - бъдещ котарак:
във живота има интереси,
различавай беден от простак!...