автор: tarassevitch

ІV.
Още една случка от същото незабравимо лято.
Компанията малко се беше сменила – майка беше на мястото на кака – но иначе останалите си бяхме същите. Един следобед влязох в стаята да търся Нина и майка ми каза, че е отишла на разходка в гората.
- Сама?
- Сама.
Държа да отбележа факта, че времената тогава бяха доста по-спокойни от сега и наистина не беше опасно да се върви през гората. Но ме изуми желанието на едно четиринадесет-годишно момиче да скита само из горските простори. Попитах дали мога да отида да я потърся. Майка ми – много либерален човек, ненавиждащ ограничаването на свободата във всяко едно отношение – ми позволи.
И така, аз тръгнах да търся приятелката си в гората. Не я намерих, естествено, и се съмнявам, дали и някой по-вещ следотърсач от мен би могъл да се справи с подобна задача. Поразходих се добре, като се стараех да не се доближавам много до предполагаемото местоположение на бясните кучета. Като се върнах в станцията, компанията вече се беше събрала...
Ето такива и други подобни неща ми се случиха тогава. Случки, може би не толкова значителни, но наситени с толкова емоции за нас – участниците в тях.Случки, запечатали се завинаги в паметта ми...
Никога няма да забравя онова лято. Лято на границата между детството и юношеството. Лято на неподправена детска радост и първи юношески вълнения. Лято, изпълнено с весели игри и безгрижни копнения. Лято, ухаещо на планински билки и борова гора. И на щастие.


(край)