автор: aknital

Б.Б. подпря морната си глава
с ръка, отри едрите капки пот, стичащи се по набразденото от размисъл чело и въздъхна патетично “Ох!” Нещо куца, нещо ку-ца, помисли той и го отрепетира отново, като обогати репликата до многозначителния израз “Ох, та леле!” Така е по-добре, рече си мислено Б.Б. и се погледна в огледалото, което винаги му беше под ръка . Когато не се гледа по телевизията, да се гледа в него. Сияйният му образ остана доволен от впечатляващото възклицание, побрало в себе си цялата вселенска мъка, работа, загриженост и изобщо всички вселенски дела, които Б.Б. споделяше само с Бог.
Ей го, изловихме Наглите. От едната врата ги вкарваме от другата – изкарваме. Да им набием чемберите , че май наистина го удариха през просото. Ама Ц.Ц хубаво ги нареди с това прозвище – нагли! Нека ги е срам! Да се червят, гадините и да си вземат поука!
Б.Б. отново впи морен поглед в огледалото, сбърчи чело и пак помисли: “ Така изразявам още по-голяма умора от вселенските дела. Па и по-умен изглеждам някак си...
Изловихме Наглите, хубаво, текна отново мисълта из главата на Б.Б., хванахме и Октоподите, свихме им сармите като нищо! Няма къде да мръднат! Разните Мечки, Вълци, Трактори, Сойки, Хамстери, Пеперуди и каквито ми дойде на ум, всичките под конвой – и зад решетките. После, право в телевизиите. Да разкажем, как до шушка ще ги изловим. До един! Б.Б. се надъхваше при тези мисли и по челото му изби още пот. Аз пък да не взема да се пресиля много, сепна си той, но нали цялата вселена тегнеше въз плещите му и разчиташе на него, нямаше как да се отпусне.
Ще хванем Факирите, погнахме ги. После ще ги пуснем. Ама пак ще ги хванем, само че при друга акция. И не като Факири, а като Вапмири. И пак в телевизиите...Те пък колко се нароиха, помисли отново Б.Б. и сбърчи вежди в досада. Ама няма как, трябва да ги обиколи. Ей я Ц.Ц. си намери двойничка, може онази библиотекарка да я замества. А мен, мен кой да замести, като съм несравним, незаменим и единствен!
Ще ги окошарим всички, няма съмнение, до дни!
В това време червата на Б.Б. прокъркориха. Боб ли съм ял или нещо съм се пресилил, отново се напрегна в размисъл Б.Б. Ц. да ми е готвила боб...не е. Заета е с винетките…Ред ще въвежда и тя! От догодина ще има винетки за детските колички и колела, за конете ( една, ама конска сила и то, мерна единица), за асансьорите, елктро и мотокари, за ръчните колички на село, а ако може винетки ще сложи и на горските зверове… Б.Б. пръцна. Наведе нос и подуши. Ама не миришеше, а и да мирише, то ще е в някаква елейна миризма. Б.Б. се огледа, да не би някой да е чул как пръцка. Ами ако е провокация, ако това не е просто пръцкане от моят ..., ами ако както съм се размисил за вселенските дела и взема, та се изпусна в гащите? И да стане, ще е изключено аз да го направя! Аз такива неща не правя! Ще гръмнат медиите. Що ли му мисля, и затова ще натопя С.С. и ще кажа, че той ми сра в гащите! Ха иди и докажи, че не е така.
По челото на Б.Б. вече не се четеше напрежение, потта се беше стекла в яката на ризата и вече изглеждаше къде-къде по-свеж. Телевизиите го очакваха. Той беше свършил всичката работа. Виновникът за несвършеното също беше ясен. И както му стана навик напоследък,Б.Б. се почувства велик, непогрешим, единствен и незаменим.

Латинка Минкова