автор: iskraveselinova

Седим около кръглата софра.
Кръгът е важен, в него няма ъгъл.
И хлябът, с мекотата на душа,
е също съвършен и кръгъл.

Обаче неокръглено мълчим.
Какво ни става, дявол да го вземе?
Издраскваме се злобно със очи
и никой не посяга хляб да вземе.

Наследници на малкия имот,
дошли задъхани от край земята.
Отиде си един живот,
но пък останаха нивята.

И двете круши в старичкия двор,
геранът-гърбав като стара баба,
порутеният и прогнил стобор,
софричката, където грее хлябът.

И ние-семе ялово и зло,
наследници, захапали дела си.
Наднича през прозореца дърво
и кима със зелените си власи.

Посягаме и чупим тоя хляб,
около който още сме събрани.
Приличаме на гонени от глад
и хищническа стръв орляк от врани.