автор: lips_of_angel

Навярно няма пак да съм същата.
Навярно ще си малко различен.
И така ще си следваме стъпките,
без дори да си видим очите.
Аз ще бъда почти като себе си,
на сантиметри от своите думи.
Минах толкова тъжни вселени,
но не чувствам след твоите устни.
Прекосих няколко смутни години,
преболях две- три изневери.
Не от мъж- от своите чувства,
дето бягат след твоите петъци.
Петък все ми навява надежди,
все ми спира дъха до умиране.
И ми връща лицето, ръцете ти.
И едва тогава почвам да дишам.
Навярно няма пак да си същият.
Навярно ще съм малко различна.
Наште стъпки все ще заглъхват
по едно неизречено “ Искам те “ .