автор: mi_me_to

Когато,
слизайки по стъпалата на мислите ми,
се надявам да се спънеш,

паднеш в тревата,
смесиш с дъжда.
И попиеш.
И да остане роса.

Когато
гласът ти уляга в пулса ми,
се надявам,
да няма значение
това, което няма да кажеш.
И да остане тишина.

Сега,
това е пътя на хартиеният кораб.
Полепналият вятър по прозореца.
Аз.