автор: val6ebnica

Когато влюбихме се аз и ти
и слънцето ни галеше с лъчи!
Един без друг не можехме...
Във въздуха летяха есемеси,
а ехото повтаряше:"-Обичам те"
Един със друг не трябваше...
Живеехме с мечти от рози...
Душите ни се къпеха в наслада!
А времето, то все не стигаше,
да се напием мили от любов!

Когато бяхме разделени ние!
Сълзите ни замръзваха от студ!
Градушка силна! Гръм удари!
Сърце ранено! Ах, как боли!
Не мога да обичам, вече друг!
По-добра ли е от мене тя?
Затваряш ли очите си кажи,
когато се целуваш с нея!
И мойто име ли шептиш кажи,
когато любиш се със нея!

Когато се завърна беше бос!
И гладен, беден, уморен...
С душа оглозгана до кости!
Облечен в дрехи парцаливи!
В ръка коричка хляб - без сол!
Да просиш ти любов от мене!
Звезди осеяха небето синьо!
Две сенки се прегърнаха в нощта!
Щурци запяха песен за любов!
О, Боже мой - ти чу молбите ми!