автор: vitoriovitalis

106. Подозрението


В последно време Гора се е променил.
Станал е замислен и раздразнителен. Особено, когато Гана се опитва да го извади от това състояние на духа. Дали не си е намерил любовница ?
Двамата самотни съпрузи са се отдали изцяло на професионалните си кариери, откакто постепенно осъзнаха, че няма да имат деца. Почти не се свъртат в малкия ведомствен апартамент. Събира ги единствено общото легло.
Сутрин Гора излиза рано, без да закусва. Гана се излежава до по-късно. Партийната работа е главно през втората половина на деня. Обядват и вечерят, където заварят. Прибират се по различно време и все по-рядко се намират под завивките.
След краткия любовен сеанс мъжът пуши в тъмнината. Жената лежи полуобърната към него и следи върха на горящата цигара. Той се движи нагоре-надолу в изсветляващ полукръг - като отново и отново изгряваща и падаща червена звезда. Кой знае защо Гана си припомня много неща от изминалите години.
Всъщност Гора е работил заедно с Карис ! Те са воювали рамо до рамо срещу бандитите след Революцията. Макар и съвсем лаконично, мъжът й е споменавал за някои събития, случили се преди да се запознаят. Дали дори не си бяха спасявали живота един на друг ?
Защо тогава Гора се направи на ударен, когато стана дума за внезапното издигане на недодялания белвилски полковник ? Той не може да не е знаел за това ? Нали съгласуването на кандидатурата му е минало и през него ? Чакай, чакай...
Изведнъж Гана съобразява, че първият секретар на Трети район е подготвил кадровата докладна за Карис не преди, а след съгласуването й със специалните органи. Формално всичко би трябвало да става обратно – първо Партията, а после Националната Сигурност да си кажат думата. Но за толкова ключов пост практиката е съвсем друга. Едва ли секретарят е проявил сам инициатива.
Значи Гора е знаел всичко ! Защо не й е казал тогава ? Все пак те си споделяха такива служебни тайни. Нали правеха заедно кариера ? Имал си е нещо наум. Какво ? Спокойно. Да караме подред.
Жената се вслушва в равномерното дишане на мъжа си. Заспал ли е ? Но тя не може да заспи. Още е възбудена. Сеща се за Вадим. Мисълта й бързо се превключва. Тя вече вижда любовника си не като мъж, а като перспективен политик. Той също се държа странно, когато обсъждаха този въпрос. Защо ?
Защо и двамата мъже в живота й премълчаваха нещо, когато говореха за куция полковник ? Защо се опитваха да скрият нещо от нея ? Какво спотайваха ? Та тя им даваше всичко от себе си ! Какво толкова има в този невзрачен провинциален тип ? Той не се различава по нищо от консервативните мърморковци, с които бъкат столичните учреждения.
Гана се сеща, че Гора напоследък се изказва рязко за провежданата политическа линия от Първия на Континента. Нещо е залитнал по китайците. Повечето офицери и съпругите им от блока, в който живеят, също говорят на висок глас срещу либерализма, допускан според тях към замогващите се в наше време. Да не са намислили нещо ?
Внезапен пристъп на страх обхваща жената. Тя протяга инстинктивно ръка към спящия съпруг, но се овладява и сграбчва вместо него възглавницата си. Сърцето й забумтява. Бум-бум-бум...
Пенсиониран офицер от Националната Сигурност – директор на Северния Културен Дом ! Гнездо на оси в центъра на столицата ! На две крачки от всички централни партийни и държавни учреждения ! Затова си мълчат мъжете ! Тия потайни самци, които без свян мамят благоверните си ! Тия вечни интриганти и заговорници ! Кого са решили да изядат сега ?
Хладният разум на партийната функционерка започва да работи като перфектна изчислителна машина. Всички нейни чувства са се изпарили като цигарения дим, отлетял през отворения прозорец някъде над безлюдния нощен булевард. Борбата за властта се разгръща пред нея - като шахматна дъска, по която крачат познатите й фигури. Тот, Чан, Вадим, Карис, Гора... Къде е нейното място ? Какъв е нейният ход ?
Гана заспива едва на разсъмване. Малко след това първият трамвай преминава по релсите край блоковете на Националната Сигурност. На спирките тук-там се качват само служители от градския транспорт на Фила. После преминават и миячите на улиците, търкалящи огромни дървени макари с навити гумени маркучи. Звукът от шуртящата вода, удряща в гранитните павета, се отразява от високите сгради и достига до съня на заспалата партийка.
Вали дъжд, проливен дъжд... Идва есента. Листата капят и вятърът ги извива във вихрушки край тротоарите. Гора е прегърнал Карис и весело му разправя нещо. Двамата минават край нея, без да я забелязват, и отминават нататък. Полковникът е без бастуна си и сякаш не върви, а лети...