Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 843
ХуЛитери: 3
Всичко: 846

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГрадска трагедия 4
раздел: Разкази
автор: heel

Когато мръсникът започна за разкопчава копчетата на палтото ми, аз успях да се извъртя, след което го одрах по бузата. Очите му се опулиха от изненада.
– Кучка – изсъска той и ме перна през устата.

– Махай се или ще ти избода очите – казах с изненадващо спокоен глас аз и се опитах да отблъсна гнусните му ръце.
За моя изненада мъжът отстъпи назад. Предпазливо докосна одрасканата си буза, изгледа ме гневно, а после се обърна и се отдалечи с големи крачки.
Силите изведнъж ме напуснаха. Облегнах се на дървото и бавно се свлякох надолу по ствола му, като стъпих здраво на левия си крак и плъзнах дясното си стъпало по заснежения асфалт. Болката беше непоносима, имах чувството, че в коляното ми са забити пирони. Загребах малко сняг и го струпах върху отока, издуващ дънките ми. Опитвах се по някакъв начин да се преборя с болката.
Сетих се, че в дамската си чанта имам аспирин. Изсипах три таблетки в треперещата си длан и ги преглътнах с помощта на малко сняг. В този момент усетих че устните ми започват да се подуват. Причината беше в шамара, който онзи ми беше ударил.
– Мръсник! – промърморих аз.
Направих една снежна топка и я допрях внимателно до устните си. Когато я отдръпнах, видях, че по нея има петънца кръв.
Снеговалежът леко понамаля, но пък снежинките станаха по едри. Отпуснах се, отдавайки се на съзерцание, и след известно време успях да прогоня лошите мисли от главата си. Болката в коляното утихна и постепенно се превърна в натрапчиво пулсиране.
След известно време видях възрастна жена с бастун. Приближаваше се бавно към мен. Сърцето ми подскочи от вълнение, вярвах, че тя ще ми помогне.
Размахах ръце.
Жената се приведе над мен и ме огледа притеснено.
– Мооля извиайте линека – изфъфлих аз през подутите си устни.
Жената отстъпи стреснато назад, заобиколи ме, а после продължи по пътя си. Чух я да мърмори:
– Само се напиват, наркотици смъркат, не работят. Хубаво, младо момиче, а се търкаля пияна по улицата. Чак не може да говори. А ние едно време...
Идваше ми да се разкрещя, но се отказах. Сълзите отново потекоха по лицето ми.


Публикувано от viatarna на 21.02.2010 @ 19:20:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   heel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
321 четения | оценка няма

показвания 39449
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Градска трагедия 4" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Градска трагедия 4
от anonimapokrifoff на 21.02.2010 @ 21:52:59
(Профил | Изпрати бележка)
Проследих трагедията дотук и наистина става все по трагедия. Интересно ми е как ще продължи.