автор: ivanstefanov

Ожениха се!
По любов, по споразумение или по необходимост.
Кой знай? Събраха се и заживяха заедно.

Тримата!
Да тримата!
Тя, Той и Цигулката.
Тя беше цигуларка и музиката беше живота й. Той беше обикновен, средностатистически екземпляр. Чиновник. Тя по цял ден свиреше, репетираше и вечер заставаше в оркестъра. Той през деня беше на работа, вечер в къщи, започваше чистене, готвене, пране, пазаруване и всичко което беше нужно. Изпращаше я до концертната зала и я прибираше.
Любов! Идилия!
Прегърнати, усмихнати, щастливи.
Един за друг родени.
Година, две и още няколко.
Случи се лошото.
Повали го удар.
Спасиха го от смърт, но остана почти неподвижен.
Когато го изписаха от болницата, тя не го взе в къщи. Не можела да го гледа. Не можела да изостави музиката.
Прибра го майка му.
Дни, седмици, месеци, година.
Първо се появи само една усмивка, която не слизаше от лицето му. Една тъжна, тъжна, като че ли виновна усмивка, но и дума не можеше да промълви. Бавно, но сигурно се подобряваше. Проговори
Стана и проходи!
Тя свиреше, свиреше и живота и минаваше с цигулката. Той не съществуваше за нея.
Годините минаваха. Настъпиха промени.
Закриха оркестъра! Тя остана само с цигулката.
Затвори се в жилището и не се показваше навън. Стана нервна и непоносима. Заболя. Странна болест. Страх от всичко. Не смеше да излезе и хляб да си купи. Примолваше се на някое от съседските деца. Спря и да свири. От страх, че ще я чуе някой и ще влезе. Залиня. Заприлича на скелет. На призрак от друг свят. Скътаните пари свършиха и започна глад. Студ. Мизерия. Единствената и връзка с външният свят беше телефона, радиото и телевизора. Телефонът беше прекъснат, че не го плащаше. Някой и открадна антената и вече не можеше и телевизор да гледа. Намрази и ра-диото. По него свиреха други цигулки.
Сама!
Самодвижещ се скелет, обхванат от страхова невроза.
Не смееше и хляб да отиде да си купи.
И тогава се появи пак той.
С една тъжна, тъжна, като че ли виновна усмивка.
Стъпваше бавно, внимателно.
Подпираше се с бастунче.
Позвъни на вратата.
Носеше хляб.

16-11.2007