В този живот няма репетиции.
Той се играе направо на сцената. И има едно представление.
След края - ръкопляскания.
Заслужени или не.
Заедно играем.
Една сцена. Много пиеси.
Един живот.
Да ти кажа, замисли ме, пък "най мразим да мислим". Едни са по собствено желание в пиеските и сами си ги режисират (доколкото им позволява Главният режисьор, оня свише, дето реже сюр -;) ), а други зорлям са набутани в някои от тях, ама играят ли, играят (по чужда свирка), та чак преиграват. Най-лоши актьори са третите - които "играят" нечий чужд живот. На професионалната сцена това може да е плюс, но на сцената-живот: тц, хич, въобще, изобщо и никак. ;)
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 548
ХуЛитери: 2
Всичко: 550
Онлайн сега:
