автор: HariMarSui

Една жена очаквала детенце. Отишла в църква. Помолила се да има момиченце и наистина и се родило момиченце. Дошли орисниците. Пожелали детето да израстне красива, умна и добра девойка. Когато се смее цветя да никнат. Когато плаче бисери да падат вместо сълзи.Всяка сутрин жълтица под възглавницата си да намира. А най- малката орисница и пожелала, когато върви в стъпките и да върви едно агънце.
Майката умряла, а момиченцето наистина станало прекрасна девойка. И жълтица всяка сутрин намирало и агънце винаги вървяло след нея.
Един ден си играела с приятелка на поляната, когато минал царският син. Видял я и я харесал. Изпратил да я вземат, но злата приятелка решила да заеме мястото и. Пръснала в очите и шепа сол и девойката ослепяла. Сложила шепа жълтици в джоба си, да има за сутрин под въэглавницата и отишла в палата.
Един беден старец прибрал девойката. Скоро той эабогатял от жълтиците на сляпата девойка. Построил къща и чешма пред нея. Сляпото момиче често присядало до чешмата. До него лягало агънцето.
Ден преди сватбата си царския син бил на лов. Минал край чешмата вода да пие. Видял девойката. Познал я. Попитал какво е това агънце, което все в стъпките и върви. Тя отговорила, че от както се е родила агънцето е с нея. Все такова мъничко стои.
- Значи онова момиче ме е излъгало, че агънцето било умряло. Да, това е момичето което видях и харесах тогава- си помислил той.
Взел вода от чешмата. Измил очите на девойката и тя прогледнала.
Отишли в двореца и вдигнали голяма сватба.
А агънцето винаги вървяло след двамата.