автор: bojenski

Тази сутрин откъснах кокиче.
Взех го в шепа,дъхът ми замря.
Ето,жив съм,жив и щастлив съм,
че усетих как слънце земята загря.

И долавям как пулса ми бие
като в ритъм на празничен химн.
От тръби оглушена душата ми пее,
пее песен за създателя мним.

Как се случва,че всичко повтаря се
та с надежда очакваш деня?
Ден за ново пробуждане,за възраждане,
ден осеян с уханни цветя.

Кой си ти властелиню на времето?
Ти ли слагаш реда на света?
Ти ли даваш надежда на тварите?
Как създаваш навред чудеса?

Търсих отговор при Христос,
при Алах и при Буда
неоткрил го оставам така.
Възхитен от делата ти,
с неприкрита възбуда
стискам твойта могъща ръка!