автор: HariMarSui

Бях малко дете, когато чух за вълшебната дума. Отваряла Златна врата. Думата запомних- МОЛЯ. А вратата- тя е за живота и може би за сънищата? Кой знае?
Ще ви разкажа случка с моята внучка.
На пейка, самотен седнал бил старец. С очила и бастун- до него вестник. Гледал към тях- групичката момичета. Шумни били. Смеели се.
Вятърът направил шегата. Вестникът полетял на земята.
- Е, старичока няма да може да прочете новините.
- Да бе. На всякъде все дъртаци. В магазините, в автобусите...
Думите. Той ги чул, разбира се.
Внучката ми взела вестника и го подала на стареца със ,, заповядайте”. Тръгвала си, когато той и проговорил:
- Благодаря ти, дете. Добрата дума и постъпка отварят Златна врата. Нека в твоя път има слънце. Ако всеки ден правиш и пет добри неща, животът ще е хубав, пълен. Всичко хубаво!
Догонила момичетата внучката ми.
- Голям бунак си. Какво ти трябваше с дядката да се занимаваш? – и казали.
На другия ден пак били заедно момичетата.
- Не можах да спя. Едни джунгли, зверове ме преследваха цялата нощ...
- И аз, и аз бях по заплетени пътеки и силно съм извикала в съня си. Събудих всички.
- А моят сън беше приказен- казала внучката ми и им предала разговора си със стареца.
- Помислете си върху това. Може пък, ако е истина – Златната врата ще ни води към по- добро. И животът и сънищата ни ще са хубави. Нали?
Кой ли беше този старец?
Дано и вашите сънища са приказни..! Дано!
Златната врата ли?