автор: div_ane

„Аз правя всичко, за да те полазя,
та от това е мускулната треска”
Фердо Мравката

Добре, че първо пих.
Ти чакаш наготово,
та дваж по-силно
ще ме лазиш пак с усърдие.
Къде ти е хоботчето?
Компесаторно усещам пипалцата ти.
Не ти се сърдя,
че ги заплиташ в рехавата ми косица.
Танцува ми от кеф душицата
като на мравояд, когато
от твоето сияние неземно,
онези простосмъртните простаци
ги побиват мравчи тръпки.
До дъното на мойто Аз се стига
като в геран,
с пробита кофа и ръждясала верига.
Но, стига!
От синева направо посинях.
Ох, как ме наклатушка вятърът.
Вземи ме, аз съм твоя птица
с часовниче-сърце под лявата ми цица.
Какво сме ний сега?
Животът е мравуняк, но
аз имам връзки с няколко критици.
Нас двамата ще ни признаят по безценност
за жълтици.