автор: Vedrin

Не питай Любовта дали си струва.
Тя няма за душите ни цена.
Уж дъх е, а пък вятърна нахлува.
Сълза е, а прилича на вълна.

С искра ще блесне - в миг неволно кратък,
а в пламъка пожар ще разгори.
Лицата ще обгърне с отпечатък.
Косите със сребро ще покори.

От късче глина делва ще извае
и в мрамора сонет ще възроди.
Най-тихите ни тайни ще узнае.
В най-светлата ни изповед ще бди.

Ще спре минути, седмици, години
в един единствен зов непроменим.
И пъстрите й пролетни градини
докрай едва ли ще обиколим.

Пресвята в нас, решила да векува,
ще грее на престол от светлина...
Не питай Любовта дали си струва.
Тя няма за душите ни цена.

(От "Сбъднати предчувствия")