автор: 4erGologan

О, себе си аз виждам с ореол!
Обслужван от игриви поетеси...
Но не мислете, че съм гол
и всичко става зад завеси!

Във целия си блясък, осветен,
редя на сцената любовни рими,
а поетесите сноват около мен,
ах, толкова неустоими!

И каканижа горе стих след стих,
а публиката долу – онемяла.
Такъв се виждам, друг едва ли бих.
В овации избухва после залата...

Но щом се вгледам в чуждите очи,
след поетичния ми напън, чут-не чут,
едно едничко нещо в тях личи –
бе, тоя май наистина е луд.