автор: angar

Не могат
любовта да обяснят
дори класиците. И те грешат!

Да вземем,
примерно, Екзюпери.

Той казва:
“Любовта във нас гори
и на любимия оставаш верен,
щом с поглед сте в една посока вперен!”

Аз имах шефка.
Казваше се Стефка.
Със нея изпълнявахме задачи.
И гледахме в една посока, значи.

Ала посоката
бе без значение –
тя в мен съвсем не будеше влечение.

Не исках даже
с нея да пътувам,
а камо ли пък – да я нацелувам!

А имаме една колежка –
Цецка.
По ум – блондинка;
по очи – брюнетка!

Аз пиша стихове,
а тя разлиства само проза.

Аз съм бодил,
а тя е свежа роза!

Аз се заглеждам
само по жените,
а тя подир мъже върти очите.

Тя обожава злите, аз – добрите!

Различия –
тотални и дълбоки!
И с погледи - в обратните посоки.

Обаче
толкова да я ревнувам!
И тъй да искам да я нацелувам!

Обичам я,
та повече не може!
А как копнея пък в леглото да я сложа!!!

Наистина,
любов необяснима:
не могат
любовта да обяснят
дори класиците – и те грешат!