автор: dgena88

-Бабо! - извика радостно внучето в парка
и аз се заозъртах плашливо, но с мярка.
-Шшшт, миличко, тук не съм ти никаква баба!
Още съм млада, наконтена и почти слаба...

Сакън, да не та чуят на отсрещната пейка
готините мъже до онази цъфнала вейка!
Че аз толкоз време пред огледалото криво
отделих, за да нарисувам лицето си сиво...
Устни – в розов отблясък, маникюрът - перфектен,
прическа модерна, тоалетът – ефектен...
И как сега „баба” ще викаш - това не звучи достоверно!
Може по име направо - било вече модерно.
Виж, и „маминка” може да казваш, по- ми приляга -
някак по варненски, модерен смисъл се влага...
А , ти: „баба, та баба” - не спираш да викаш
и започваш с тая коварна мисъл да свикваш!
Ама аз едно нещо ще те науча първоначално
таз пошла дума „баба” да я забравиш, ама тотално!
Пък аз обещавам, мило бабино внуче,
да ти купя едно сладичко, плюшено куче!
После на компютър ще си поиграем двамата:
ти на игрите , аз в нета – с онез двамата...
И на чужд език ще те науча да проговориш -
за да можеш един ден и с чужденците да спориш.
А и името ти е чужбинско /да се пука от яд сватята Пени!/ -
кръстиха те - Джъстин ...на баба ти Жени...