автор: vicont

Спиш, дъхът ти - едва доловим,
многоръки са моите ласки!
Шепна: - Аз съм... твоят любим!
Да свалим непорочните маски!

Замълча, прикова ме с целувка,
сочна гръд ми подаде с ръка.
И разтвори бедра за милувка,
закачливо отметна глава!

Постоя, а нощта ни прегърна,
замечтана положи глава.
После сластно гърба си обърна
и със моето тяло се сля!

Полумракът крещеше възбуден,
абажурът премигваше плах,
беше миг на стенания... буден,
миг екстаз на безсмъртния грях!

Беше жадна пустиня безводна,
беше влага в оазис горещ.
Преоткрита земя плодородна,
хляб ухаещ в разпалена пещ!

Ненаситна вълна от желание,
побесняла... разлята река,
в слабините ми пращаш послание,
как Везувий във мен да взривя!