автор: vanvani4

Прекрасна е смъртта, когато умираш обичайки.
Депорт. Сонети

Призова опълчението на Бретан
Нашият херцог, нейния господар.
От Нант до самия Мортан
Събра той за подвиг и бран
войници да защитят своя цар.

Потеглиха бароните посивели
В тежки допехи, всички от сой,
И рицари война не видели,
И войници тръгнаха в свойте шинели,
А с тях замина и годеника мой.

Висок, в червена премяна,
във плащ със злато обшит,
Като на дворянин е ликът му засмени
Прилича съвсем на капитана,
Макар, че барабан носи той вместо щит.

От днес не зная де да се дяна ─
На Света Бригита да се моля аз тичам:
─ Спаси го! Опасности го дебнат по гори и поляни!
Към тебе отправям молбата голяма,
Че толкова много го него обичам!

─ Отче! ─ казах и на абата. ─ Простете,
За моя любим, при мен да се върне,
На Свети Петър и Свети Лука вий се молете,
И свещичка на тях запалете,
отново моят любим, мен да прегърне!

На Богородица там дадох обет ─
Ако жив го върнеш при мен,
Ако го видя да пристъпя напет,
В манастир ще постъпя твой свет ─
Щом го видя в радостен ден!

Не можа той, че грижи си имаше други,
Вест и подарък на мен да дари:
Че васала няма пажове и слуги,
Че няма на васала кой да му прави услуги ─
Че на господаря той волята ще изпълни...

Един ден вест се понесе над Бретан,
Че там някъде вече свършила войната
И тихо е вече чак до Нант и Мортан ─
Успешно е свършила жестоката бран,
И в къщи се връща вече войската.

И ето старото знаме победно
Отново при нас пак се завръща...
Войската ще мине по време обедно;
От радост тръпне сърцето ми бедно,
Че милия мой ще видя в моята къща.

Навярно своя кон важно той язди,
който блести като намазан със мас!
Със шапка с пера над черните вежди
гордо върви мойта любов и надежда
И погледи огнени мята към нас...

Приятелки мои, много се бавите;
Моят любим скоро ще мине!
Побързайте! Бавни сте вий като бабите
И няма да чуем звъна на литаврите,
Когато моя любим с войската премине!

Под куртката му ─ шалче с любовен мотив,
което аз с любов уших аз сама...
Гордо пристъпва конят му сив;
Като Аполон моят мил е красив
И по него аз съвсем си губя ума!

Но циганка стара на ръка ми гледа ─
Черна прокоба за мен отреди,
Че чака ме горест и лоша съдба
И не сватба ще има, а страшна беда,
и сълзи ще леят мойте очи.

Надигна се от мястото дето седеше,
Към мене протегна свойта ръка;
Със злобна усмивка прокоби редеше:
─ Няма да крия, аз не греша,
Не годеник, а гроб ти се пада сега!

Черните мисли как да прогоня!
Там барабаните все по-силно гърмят...
Вече пристига във прах ескадрона;
Ето ги, спускат се вече по склона
И знамената военни, победно шумят.

Гордо вървят отпред ескадроните,
Зад тях копиеносци там се редят,
после пристъпват тежко бароните ─
С изписани лъвове под короните,
в мантии като кръв от кадифе и брокат.

Ето в ризи, блестящи прелати,
Херолди коне яхнали бели,
Сризници стоманени, с много позлати,
С нарисуваний лъв със крилата ─
Ужас да всява всред врага полудели.

Във своите плащове бели
Монасите скромно вървят.
По-нататък ─ стрелците тъй смели,
Швейцарци врага като хала помели,
В униформи от кожа вървят.

Всред своята свита в средата,
херцогът на войниците толкоз любим...
Ето на рицари славни кавалкадата
От лавър с венци на главата...
И литаврите вече пристигат сред дим!

Любимият с поглед потърси
Годеницата...Но скоро в праха
Всички се скриха...Рукнаха сълзи!
Мъртва падна...Земя се разтърси...
Барабаните бездушно покрай нея минаха...

Октомври 1825

Виктор Юго

Из книгата "Оди и балади"

Забележка: Литаврата е ударен музикален инструмент. Представлява две сфери,
или конуси съединени в тясната си част, с опъната на тях тънка кожа. Използвали ги за повдигане духа на войниците. Сега са незаменим инструмент в симфоничните оркестри

Превод: Иван Иванов

Виктор Гюго
Труженики моря
роман
стихи
Москва, "Молодая гвардия", 1977.