автор: ditaer

Малък сгушен параклис,а край него липи.
Тиха,тясна пътека,а по нея върви
млада,стройна кралица с много тъжни очи.
Влиза тя,коленичи и молитви мълви.

В тишината се чува силен рев на море,
тя отронва въздишка и протяга ръце.
"Богородице майко,моля бурята спри!"
Аз очаквам бял кораб с моя приказен принц.

Но морето отвръща с нови бурни вълни.
И удавят се в него и любов и мечти.
А пък облаци тъмни със зловещи крила
всичко светло поглъщат и обвиват в мъгла.

В тъмнината остават:малка восъчна свещ
със догарящ тих пламък и две бели ръце.
От иконата сякаш се отронват сълзи...
тъй погребват се с болка две нещастни съдби.