автор: Voyka

Зарязах Трифун. На сабахлян гу устайх,
заквоту многу взе да ма идосва

Направу вечи са й самузабравил,
чи нямам думи да гу опустосвам.

Прустих му, дету зяпа слет кумшйкити,
штот прошка ми пуиска. Не съм стисната
и знам му (пази боже!) мираклийкити –
едни все бозави, разгонени и вкиснати,
ми дожаля за тях - му дадох прошката,
убаче той извади дълък списък
да му простя магариту, кукошкити…
направу ма дукара в снервен писък
кат чух – изфърлил 8-ми брой „Кратунску делу”,
пустилал на тилету с мойта фуста,
накъсал снимкити на момъка Марчелу
(Маструяни де)
и тайну с вину края си утпуснал.

Прущавах, чи прущавах – ми умръзна,
ма нали й днеска празник за любови,
ади, викам, няма да съм скръндза.
Пък за любов сми винаги гутови.

Трифчо – рекух - ся иди на баня,
слет туй – ф креват с тантелена покривка
шта чакам упрустена и засмяна.
А тойзи взе, чи ма наречи: Тривка.

Дутука! Да си дига чукалата!
Дан` ми са връща! Не преди заплата!