Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 448
ХуЛитери: 1
Всичко: 449

Онлайн сега:
:: marisiema

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПрисъдата
раздел: Избрано проза
автор: ivanstefanov

Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда, като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят
и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротестна среда, хората са се отчуждили и се разминават, като сенки. Нищо не ги интересува и никой не се учуди, че един ден, комина на къщата запуши.
Там се бяха настанили бездомни клошари.
Жена, която приличаше на плашило и мъж, като изваден от архивен филм. Дрехите им вероятно бяха от кофите за боклук. Движеха се из комплекса безмълвни и самотни, като приведения. Неотстъпно, ги следваше бездомно куче. Тримата станаха неизменна част от пейзажа. Сред запустението и буренаците, изглеждаха незабележими. Светът не съществуваше за тях, извън кофите за боклук. С часове ровеха из тях и от време на време, тъпчеха по нещо в торбите си. Понякога проблеми им създаваха циганите, които също тършуваха, но срещу тях реагираше само кучето, като грозно се озъбваше.
И толкова.
Разминаваха се, но в такива дни, самотниците се прибираха с празни торби и най-много да влачеха по някой прокъсан кашон.
Дните се търкаляха, времето се менеше, а според него се променяше и комплекса. Оживяваше при свястно време и запустяваше при лошо. Променяха се и клошарите. Когато валеше, се замятаха с опърпани, прокъсани мушами и съвсем заприличваха на призраци. Често се покриваха заедно, като с по една ръка държаха краищата, а с другите ровеха из кофите.
Сливаха се и не се разбираше един ли са или двама.
Може би затова и никой не разбра кога останаха само мъжът и кучето.
Пак обикаляха по цял ден и като че ли нищо не беше се променило. Бяха като застинали във времето. Само при по-внимателно вглеждане можеше да се забележи, че походката и стойката на клошаря се изменя. Имаше тежки увреждания на прешлените и беше подвластен на времето. При хубаво време ходеше изправен, макар и внимателно, но при лошо се прегърбваше и изглеждаше като препариран. Често спираше някъде из пущинака и стоеше дълго, неподвижен и безмълвен. В черните си дрехи изглеждаше като дънер на отсечено дърво. Изтърбушеното бомбе, с широка периферия, наподобяваше на гъба, поникнала на главата му. Не помръдваше.
Рядко, внезапно, като че ли да отпъди нещо неприятно, рязко замахваше с ръка и веднага конвулсивно се свиваше. Реакцията му беше като при лош сън. При особено лошо време изобщо не излизаше. Клекваше пред къщата и с часове стоеше неподвижен. Само от време на време погалваше кучето с ръката си, която не сваляше от главата му. И пак пълно мълчание. Отстрани човек можеше да го вземе за ням.
Двамата сякаш живееха извън този свят и в друго време.
Един мрачен, студен и потискащ ден клошарят беше излязъл пред къщата. Стоеше на парчето асфалт пред нея, в гротескно театрална поза, заканително размахваше ръка и сипеше тежки, грозни обиди към някого, който вероятно беше зад храсталака и затова не се виждаше.
Оня, дето го беше ядосал, беше негодник, серсемин, простак, говедо. Спираше за малко, колкото да си поеме дъх, замахваше заканително с ръка и отново същите обвинения.
Това продължи доста време, но никой не му отговаряше. Градусът на гнева се вдигаше. Към обвиненията се прибавяха и въпроси. Изричаше ги на пресекулки със задавен от яд глас.
- Кой си?
- Какво си?
- Кой ти дава право?
- Как можа? А?
- Кажи бе, как се гони човек?
Спря за малко, направи опит да се изпъчи, но нещо го сряза отзад, в кръста и той гротескно се сви. Сложи ръката си отзад, понадигна глава и пресекливо, задавен от гняв извика:
- Как се гони жена бе?
- Как?
- Ти знаеш ли какво е жена?
Прекъсване за малко и пак…
- Как?
- Знаеш ли какво е къща без жена?
Замълча, попристьпи, замахна с ръка, като че ли отсече нещо и отново извика:
- Къща без жена е като ден без слънце!
След тоя вик рязко се сви и като че ли се смали.
Изправи се бавно, внимателно, като повтаряше:
- Като ден без слънце, като ден без слънце…
Обърна се и тръгна към къщата.
Гласът затихваше и вече се чуваше само:
- Без слънце, без слънце....
Пристъпи прага и влезе вътре.
Сам!
Отпред нямаше никой!
Само един мрачен, студен, облачен ден.
Беше се осъдил и влезе да изтърпи присъдата.
След него провлече крак и кучето.

12.12.2002г.


Публикувано от alfa_c на 14.02.2010 @ 13:04:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   ivanstefanov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.06.2021 год. / 10:12:02 часа

добави твой текст
"Присъдата" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Присъдата
от voda на 14.02.2010 @ 20:59:40
(Профил | Изпрати бележка)
Вълнения и размисли предизвикваш.
Поздравления!


Re: Присъдата
от secret_rose на 08.11.2011 @ 20:39:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Много хубав разказ..