автор: vanilin

В памет на Атанас Липчев

С толкова любов разплете недокоснати съдби!...
Път от Дунава към Лета за душите им проби...
В бури, в яхти, в аламани, в мрежи, пълни с паламуд -
в тях духът ти ще остане, всял у властниците смут!...

Стари улици на Варна помнят стъпките на лорд,
горд с душата летожарна, взел мечтите си на борд!...
Ако можеш, настигни ги измълчаните слова! -
Във сърцето, вместо в книги, се взривяват след това...

Не успя да донапишеш нашите тревоги ти,
но в романите ти дишат най-човешките мечти!...
...На забравата реката... Мами другият й бряг...
Знам, - очаква те оттатък Господ Бог със поглед благ!...