автор: pijama

Тя се прокрадва по заснежените улици.
Спира не на ъгъла, а просто така
по средата на пътя си.
Отърква се в нощните лампи,
в опашките на котките,
хлъзга се по леда на паважа
и се приплъзва между дъха,
който трябваше да сгрее дланите ти.

Изобщо си прави каквото си иска
и не се грижи за приличието на панталона си.
С хладни очи за които се питаш,
дали отвъд студения мраз
горят с топъл огън
или не те виждат.

Или те виждат като студен мраз,
който никога не може да бъде запален.