Не знам какъв е. Не е от Монмартр.
Къде ти планина за мъченици…
Душата му е белегче от Спарта.
Наместо ризи, само власеници.
Какво като небето се отваря,
когато нощем раните си ближе.
В такива нощи аз не разговарям.
Нали е той. Нали е оня ближен…
Мълча. И явно само дявол знае,
защо расте във пръстите ми нежност
и глупаво на чакан бряг ухае,
което означава - безнадеждност.
Не знам какъв е. Или всъщност зная
и затова не искам да разбирам.
Защото после ще го оправдая…
Изобщо нямам повод да умирам.