автор: Vedrin

Слънце от бълбукащ ручей
съкровено претвори.
Измоли ме в нежен случай.
Светъл ден ми подари.

Литнала калинка нека
се превърне в мак червен.
Развигорът - на пътека,
по която стигаш в мен.

На дъгата с цветовете
кичурите завържи.
И преди да ме усетиш -
бели клепки примижи.

Само миг - за да докосна,
всички твои небеса -
слънчотворна, дъждоросна
и с палитрена коса.

Нека радостта не стихва,
сътворена между нас
и светът да се усмихва
като гълъб на перваз.

(От "Сбъднати предчувствия")