автор: Marta

Вътре
натъртено
натъркаляни куфари
и

разтворени

чадъри из ъглите

край предметите скитат
мъртви души

местят се зад стъклата
приздрачни призрачни силуети
дърпат
пердета
с ф у м а т о

Нощем
из коридорите прелитат прилепи

Още от там чуто за
Другаде

Нежно
топят се снежните шапки
кап кап кап
и пак

пакетирай ми айсберг

толкова лед за чашата ти

покачва нивото на океана
бавно
невидимо
видим
дим

усеща се
в Австралия е горещо
шапките там са сламени

с толкова вещи
зариваме се

Извън нас всичко е идеално балансирано
идиотски подреден хаосът
смущава

е храстите са подрязани равномерно
по тази алея на славата

инак е
скука без кукувици

Важно
Единствено важно

Живото слънце
пулсира

пулсира сърцето на този свят

и праща топлина по вените му

неуморно и вярно пулсира

сигурно
защото така трябва
така е трябвало

повтаряме
повтаряме в сърцата си пулсациите
неуморно и вярно

неуморни и верни
на този подреден хаотичен свят
до смърт

Съвсем без връзка

От изгрева се учих да се срамувам дръзко