автор: verginov

Ако можеше, за ден поне,
да спреш в мечтите ми -
потайно тихи, диви лесове,
пътеки, с плочи малахитени.

Да можеше, за час поне,
с мене да догониш птиците-
усмивки тихи, грейнало лице,
ръце, докоснали сълзите ти.

А можеш ли, за миг поне,
да погледнеш във очите ми?
Лунни нощи, нежни рамене,
звезди, обсипали косите ти.