автор: PAWLETA

Пътят е пред вас широк, утъпкан.Тук, там се показва тънка пречупена тревичка. По края са нападали листа и лекия ветрец ги завърта във въздуха в невиждан танц, после отново ги захвърля на земята и така ги върти наслаждавайки се на движението им.
Дърветата са слели корони над главите ви и ви пазят от слънцето,разпръсквайки нежна прохлада, примесена с божествен аромат. Шумът на листата се смесва с песента на птиците. Тя присяда до едно дърво, а около нея се простира зелена трева примесена с малки бели, жълти и сини цветчета. Листата на дървото преливат от светло до тъмно зелено и потрепват в мига, когато гърбът и се подпира на стъблото. По бялото и лице играят слънчеви зайчета.
Усмивката и те мами, тя е толкова близо до теб. Усещаш дъха на тялото и жадно за ласки. Влажната и кожа събужда в теб болка на желание. Очите ти следят малка капка, която се стича по врата и после бавно се спуска между гърдите и изчезва някъде, но ти не виждаш къде. Защото зърната и са привлекли вниманието ти. Силна жажда изгаря присъхналите ти усни, ти знаеш как и искаш да я утолиш. Потъваш в две гърди изляти за твоите длани. А времето застинало, те превръща в творец и създател. Ти живееш в този миг тук и сега, миг болезнен, но съвършен. Слян с природата, отворила за теб небеса и очакваща твоя вик, испълнен с наслада и блаженство. В този миг ти даде нещо и получи друго, което ще те води и кара да даваш и да търсиш, но да не знаеш какво получаваш.
Докога ли?
Само природата знае отговора на този въпрос. А тя е събрала пролетта, лятото и есента в теб. Наслаждавай им се с цялото си сърце във всеки миг.
Вземаи и даваи, отново и отново.