автор: Love_bites

Меденият месец бе блаженство,
след него появиха се терзания,
водещи до страх и до страдания.
Тя бе истинска Медея,
пълна с огън и фантазия,
жадна за греховна страст и знания.
Аз пък бях синът на Ликеум в Аркадия,
да я браня и любя беше моята мания.
Съживявах с огън,нейното въображение
и съсичах с Ескалибур,всяко съмнение.
Тя бе моят въздух и вдъхновение,
тя бе моето четвърто измерение.
Задушена от нежното блажение,
в див бяг се впусна за спасение.
О,да!Можех за това да я убия!
Но как,като всичко красиво тя ми бе дала,не крия!
Отворих прозорци и всяка врата,
за да излети авлигата на свобода.
Макар да огорчи ме и изпълни с тъга,
на волната птица са и нужни,разперени криле!