автор: vitoriovitalis

97. Апартаментът

- Какви други въпроси имаме ? – Секретарят Тот поглежда въпросително своя помощник. Той измъква изпод книжата тънка кафява папка.
- Постъпил е сигнал от кмета на Фила.
- Какъв сигнал ? – Помощникът вади от папката няколко
листа на пишуща машинка.
- Другарят Вадим е упражнил неправомерен натиск върху Жилищната Комисия, за да уреди с апартамент свой близък.
- Така ли ? Какъв е този човек ?
- Чичо на жената на доцент Ян, по-малкия му брат.
- Проучен ли е ?
- Да. Притежавал е фризьорски салон преди Революцията. –
Помощникът загадъчно се усмихва. – На това място.
- На кое място ? – не разбира Секретарят.
- На мястото на Партийния Дом.
- Че това е пъпът на столицата ? Той трябва да е бил голям
паралия ?
- Най-вероятно е така. – съгласява се помощникът.
- Нека го проучат по-детайлно хората от Специалния Отдел.
– Помощникът записва старателно указанието на Секретаря.
Тот става от креслото и отива до прозореца.
- И къде са му дали апартамент ? Колко голям ?
- В жилищен комплекс Свобода. Двустаен.
- Колко члена е семейството ?
- Четири. Жена и две деца.
- Колко са големи децата ? Момчета ? Момичета ?
Помощникът прелиства сигнала.
- Няма информация, другарю Тот.
- Не ми докладвайте такива въпроси, без да сте ги проучили
в подробности ! – неочаквано рязко отсича Секретарят и се връща на бюрото. Сяда и протяга ръка.
- Дайте ми документа ! – Помощникът бързо му го подава.
Тот взима от бюрото цветен молив, син от едната и червен – от
другата страна, и започва да чете бавно материала, мърдайки беззвучно с устни. В това време моливът се движи със същата скорост по редовете на записката. Той отбелязва нещо върху страниците.
Помощникът отлично знае какво означава това. Ще падне допълнителна работа. Много хора ще бъдат ангажирани, за да се уточни действителното положение на нещата. Хвана си беля с този донос... Но кметът много настояваше да го внесе за разглеждане. Игри на горните етажи на властта. В тях няма установени правила.
- Това е. – Секретарят връща документа обратно. Помощникът го прибира в кафявата папка. – Имаме ли друго ?
- За днес няма.
- Хубаво. Благодаря. Приятна почивка.
Помощникът излиза от кабинета със свито сърце. Въздъхва
тежко. Все пак не можеше да държи този горещ картоф дълго време при себе си. Някой по-голям щеше да постави въпроса директно на Секретаря. И тогава - лошо...
Тот отново разглежда през прозореца вечерния площад в центъра на Фила. Пусто е, няма минувачи. Двамата часовои в парадни гвардейски униформи стоят изпънати пред Пантеона. За разлика от управляващите, хората изглежда не обичат това място. Сега сигурно се разхождат в парка. Или по булеварда, който води към него.
В езерото плуват лодки. Бирарията е претъпкана. Димът и миризмата на скара се носят над мътната вода. Влюбените двойки се натискат по пейките. Други се блъскат на опашки за билети. За кино, за концерт, за зрелища, за хапване и пийване, за слънчогледови семки, за какво ли не. Тия опашки... Животът им преминава по тях. Неделният ден си отива. Утре пак ще ги поеме тежкото всекидневие. Какво да се прави ?
Защо Вадим е направил този глупав ход ? Излага и себе си, и своя покровител. Излиза, че двамата братя са най-обикновени използвачи. Не че и другите висши партийци не са такива, но Тот имаше по-особено мнение за тях. Нека ги поразровят. Борис го предупреждаваше, че залитат към дребната буржоазия.
Дали Чан не стои зад тази интрига ? Вадим е на ключово място в партийната йерархия. Иска да сложи някой свой човек. Кой ? Кметът ? Възможно е. Подай му пръста, и Чан захапва цялата ръка. Направиха му отстъпки за някои по-дребни назначения, и той залага капани за по-едър дивеч.
Да... Коварен и силен противник. Но съюзът с него сега е от ключово значение. Не бива да се бърза. Няма да се тревожат братята. Току-виж пък се обидили и преминали в противниковия лагер. Тот познава толкова предателства. Дали да не подскаже на Грег ? Нека и той подразбере това-онова.
Голямата игра за властта над Севера става все по-сложна и деликатна.