автор: miromax

Прегърни ме и прости, че ти прощавах,
всички твои прегрешения пред мен...
Нямах право...Себе си ти давах...
аз простих..и ти прости си някой ден...

Не унивай...Свикнала си зная,
но със навик само трудно се живей...
Навик бях за теб и ето идва края.
Бих останал, ала обич в теб не тлей...

Погледни ме като за преди пътуване,
все едно ще завърна утре пак...
Ти отдавна чакаш днешното сбогуване ,
уморих се да съм гост на твоят праг...

Хайде...нека си спестим въздишките,
уморени са от толкова въздишане...
Аз и Ти от днес не сме предишните,
и раздяла със сълзи да не празнуваме...

Време е...аз тръгвам си от теб...
Ти не ме изпращай, няма смисъл.
Не нашепвай : Сбогом и Късмет..
Нищо бях, сега изпращаш никой...