Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 903
ХуЛитери: 0
Всичко: 903

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНадеждите...
раздел: Поезия
автор: anelim

Надеждите могат да излетят
и през затворен прозорец…

Отиват си, както и са дошли,
понякога неочаквано тихо,
друг път – с трясък и гръм.
Надеждите не чупят прозореца,
може само да счупят
нещо в нас –
ако им позволим…
Случва се да ни опарят пръстите,
да избият зъб или …
като древна статуя да ни вледенят.
Казват, че към нас
отговорите на Бог били три:
„Да!”,
„Имай търпение…” или
„Животът друг дар ти е отредил.”
Надеждите са хвъркати,
непостоянни и слепи.
Любовта е тази,
дето дава сила и стил.


Публикувано от valka на 08.02.2010 @ 19:10:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   anelim

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
384 четения | оценка 5

показвания 6326
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Надеждите..." | Вход | 9 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Надеждите...
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 09.02.2010 @ 02:24:47
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Като стихотворение - избързала си с публикуването, грапаво е още. Сигурно си имала дуги съображения.
Обаче иначе - страхотно попадение! Йессссссссс!


Re: Надеждите...
от anelim на 09.02.2010 @ 09:30:59
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурно наистина е грапаво..., само че аз не го усещам. Изживях го, преболедувах го - то си е наистина много грапаво чувство. Ще се постарая друг път да не публикувам прибързано горещи емоции...
Благодаря ти за искрения отзив.Ценя опита да ми помогнеш.
Поздрави!

]


Re: Надеждите...
от kameja на 08.02.2010 @ 21:58:21
(Профил | Изпрати бележка)
Не ни спасява любовта,
но ни помага да забравим,
че пътят няма светъл край
и на безкрайност сме обречени.


Re: Надеждите...
от anelim на 09.02.2010 @ 09:36:07
(Профил | Изпрати бележка)
Казват, че на края на пътя ни чакала светлина...Ако можем да осветим и живота си тук -ще е чудесно.

Накъде пътува живота?
Към тебе пътува, от теб Нещо започва;
от тебе отплува -
ти си начална и крайната точка.
Всичко е в тебе-
Изгрев и Залез, Земя и Небе;
омраза и обич, старец, дете...
Вселената цяла в тебе сияе,
дори и звездите за теб да нехаят...
Всичко и нищо държиш във ръце,
и това е Добре!!!

]


Re: Надеждите...
от roza1 на 08.02.2010 @ 19:14:36
(Профил | Изпрати бележка)
Надеждите...
Къде ли са когато ги няма?!

Хареса ми написаното, Милена!

Поздрави!:)


Re: Надеждите...
от anelim на 08.02.2010 @ 19:48:46
(Профил | Изпрати бележка)
Усмихват се на някого...
Поздрав и за теб!

]


Re: Надеждите...
от kalin8 (b.kalinov578@abv.bg) на 08.02.2010 @ 19:14:16
(Профил | Изпрати бележка) http://kalin8.blog.bg/
Чудесни думи!
Всичко е точно на място!
Б.


Re: Надеждите...
от anelim на 08.02.2010 @ 19:50:30
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря.
Поздрави!

]


Re: Надеждите...
от mamasha на 11.02.2010 @ 18:18:18
(Профил | Изпрати бележка)
Стих, в който не достигаш до подтекста от първо четене! Стих, който те кара да се замислиш за онова, което е скрил зад всяка дума авторът! Определено добър - като идея, като внушение!

Поздрави, Ан!!!


Re: Надеждите...
от anelim на 17.02.2010 @ 08:22:37
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Мам!

]


Re: Надеждите...
от voda на 09.02.2010 @ 03:15:18
(Профил | Изпрати бележка)
Мисля, че любовта подхранва надеждите.
Хубав стих, Милена.
Поздрав!


Re: Надеждите...
от anelim на 09.02.2010 @ 09:38:05
(Профил | Изпрати бележка)
Любовта е алфата и бетата на живота. Тя подхранва всичко.
И нека бъде Любов!

]


Re: Надеждите...
от sineva на 18.03.2010 @ 17:33:11
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасен стих!:)))))))))


Re: Надеждите...
от anelim на 19.03.2010 @ 09:24:17
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!
Нека е хубав денят ти!

]


Re: Надеждите...
от mariniki на 11.02.2010 @ 21:51:04
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
Нишки изплита
от мъка и радост,
облича душата ни
в дреха от благост.
За ръката ни води
по пътека незрима
и винаги тихо
последна умира...

надеждата...


Re: Надеждите...
от anelim на 17.02.2010 @ 08:23:38
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря. Много мил и нежен коментар.

]


Re: Надеждите...
от LYCKI (r_p_k@abv.bg) на 01.07.2010 @ 17:04:18
(Профил | Изпрати бележка) http://lycki.blogspot.com
Любовта е тази, която придава смисъл на живота ни.
Поздрав за текста!


Re: Надеждите...
от anelim на 02.07.2010 @ 10:21:38
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!
Приятно ме изненада, че някой влиза в страницата ми. И аз мисля, че най-важното е Любовта във всички нейни измерения.
Поздрави!

]