Само да я зърна
и поглед не мога да отвърна.
Когато се усмихва,
на пакостливо дяволче прилича.
Косата и от топъл абанос
с отблясък на полярна нощ.
Очите и планински езера,
по-бистри и от момина сълза.
Ароматът и от слънце и къпина,
свежо утро,в люта зима.
Парфюма и,от кожата и дива,
зад двете и ушета ме опива.
Когато измърка,едва,
на мен сякаш ми никнат крила.
Гласът и е нежна балада,
всеки звук ми донася наслада.