автор: Lachistata

Тя днес е шоколадова,
с глас от меко кадифе,
ръцете й са плавни и ефирни,
почти въздушни, почти невидими.
Косата й е меден звън,
с който се смалява лятото,
минава по последната пътека...
Час по-късно подир него
ще хукнат и нозете й-
с тънки, малки глезени,
заоблени ще се промъкнат и бедрата й,
целунати от слънцето,
откраднати от тихата игра със сянката.
Ще се откъснат капки от върбите
и ще я погалят
между презрамките на лятна рокля,
по лъскавите рамене в цвят
на мляко и кафе с канелен вкус...
Аз искам да изпия тези рамене
с шумовете на Италия,
край къща със зелени черчевета
или на изящно стар площад,
окичен с гълъби и статуи...
А тя, облечена в паяжина щастие,
нехае, дори не осъзнава,
че само ден ще бъде шоколадова
до лудост, до безкрайност...
Че само ден ще бъде
моят алчен дявол,
капризен и лукав, танцуващ
в мрежите на бистрите фантазии...