автор: Nita

Сега...седиш там
и очакваме да се завърнеш.
Чакаме да решиш сам,
че искаш пак да ни прегърнеш.
Надежда само ни е нужна,
а сякаш вече си отива.
Сърцето ти не се пробужда,
а сякаш все повече започва да умира.

На кръстопът си ...
между огън и вода.
Да спасиш жовпта си
или да потънеш във вечната тъма.

На какво ще ни осъдиш,старче?
Ще пъснеш ли жива вода от ръждясалото кранче ?
Ще блика ли жовт от нешпдвижното ти тяло ...
или мислиш,че каквото кипи за тебе вече е кипяло ?

Вярвай има кой да чака
отвори уморените си старчески очи .
Недей...не приемай мрака ...
Отвори ги и виж топлите , светли лъчи...

Хайде , виж се -
силен и голям ...
Хайде , опомни се -
недей да ходиш там ...