автор: traveller

На мама

Ще се раждам след малко.
Само миг още искам в утробата.
Да си сложа очи и за миг да погледна водата.
Вече мога да тръгвам.
Посрещни ме с ръце и ми дай
оня смисъл, за който
си е струвала днешната дата.
Не мисли че съм сляп.
Аз отдавна познавам лицето ти
и сърцето ти знам,
как до мен като лудо броеше.
Отброи ми и дните,
и всичките крачки встрани,
и пироните даже,
а от тях тъй безсилно болеше.
И вървя го умислен,
този мой изпътувал ме път.
Не разбирам защо
нямам право да връщам стрелките.
Не разбирам и кой съм.
Но много ме плаши студът,
а утроби не виждам,
в които да върна очите си...