Студени сълзи мият тишината.
На кръстопът от нереалности стоя
в пресечната им точка със земята -
самата аз клоняща към безкрайност,
една изгубена, далечна нереалност.
Кръжим около свойте оси.
Не се пресичат наште равнини.
В съседни две невидими галактики
живеем, дишаме, болим.
Спусни завесите си! Заключи вратата!
Запушвай си ушите за входния звънец!
Не гледай мойте снимки!
Избягвай самотата в безсмислено бърборене с повърхностен съсед!
Бъди непроницаем.
Изливай до забрава от скъпото уиски
във празнината в теб.
Но няма да успееш да ме забравиш. Няма!
Видял ли си душата ми - сега живея в теб!