автор: rainy

      До един светец

Исках тогава да напиша, а не можех…
За тези, които (се удавиха, докато)
пазеха чедата ти.
Те от брега ги бранеха, а ти там – навътре.
Напълнили устата си със пясък,
(да замълчиш не означава слабост винаги)
плуваха на сушата във сушавост,
а не спираха да пращат дъждове от смисъл.
Обикновено ги пропускат – важни са кръщелниците.
Затова прощавай, че те обезпокоих поредно. Слабост...
Макар от слабостите им реално една остана само –
тази, на теория.
Написах, всъщност, че не мога.
Ти ги съхрани – изряза цялостно хрилете им...
От тях направи дупки за очи
и захват на празни длани.