Харесваш ми дори рогата.
Обичам те дори ,че всяваш страх.
Не ти е мястото до тези ангели хвъркати
ти същата си дяволице като мен.
Ела не ми е нужна честност свята,
защо ли ми е чистота кажи!
Чуй,свенливостта не ми е по душата
превзетостта и дявол плаши,
ала не и ти,.......ала не и ти.
Налей ми вино,дяволице моя!
Във вените ми опиати влей!
Зловеща музика да цепи мрака
цигулката на Паганини звуци да излей!
Ръмжащи с крясъци кога захванем танца
земята да се залюлей!
Да тръпнат тези сгушени в леглата
на БОГУ да се молят слънце да изгрей.
Опашките да си сплетеме страстно,
отровния ти дъх да вдишам пак и пак,...и пак,
а после сатанинската ми сила да усетиш
без капка страх,че ще гориш в катранен АД.
Харесвам те дори с копита и брадата,
не търся друга красота.
Рога не можеш да ми сложиш,драга моя,
......ти знаеш аз съм си роден рогат.