автор: vitoriovitalis

93. Прибирането

Момчетата са се наяли до насита и отиват да търсят вода.
Встрани от реката те откриват малко кладенче. От вдлъбнато пясъчно конусче под отвесния тревист бряг извира слабо фонтанче. То едва забележимо раздвижва на дъното прозрачната като кристал вода. Те са жадни. Пият, докато зъбите им изтръпват от студ.
- Ледена е. – въздъхва Вито.
- Вие с какво ще се приберете ? – запитва Алек.
- Как с какво ? С някоя кола.
- Ами че то няма да има места.
- Наистина. – Вито тръгва към огъня.
Гуляят е позатихнал. Четирима играят карти. Жените си говорят за техни работи. Пияният Ян спи непробудно. Шофьорите делово събират останалото печено в пакети.
Най-сетне Лила разбира какъв е проблемът и вдига тревога. Крас маха с ръка към шофьорите.
- Оправяйте се ! – На никой не му се ходи и връща до Учителския лагер. Пък и не е време за тръгване. - Ще вземат камиона за Белвил. Говорих с кондукторката. Ей го де е. – угоднически-успокоително докладват на началството.
Сянката на планината пада над Орлова поляна. Захладнява. Подухва ветрец, от който кожата настръхва.
- Другари, да тръгваме вече ! – Ръководството на окръг Белвил се надига като един след окръжния секретар, подминавайки с тънка усмивка лежащият на тревата новоизлюпен столичен големец.
Лила и Вито ги гледат отчаяно. Нима ще ги изоставят ? Главата на семейството продължава безметежно да спи, завит грижливо с вълнената жилетка на жена си. Не могат да го събудят. Не иска да става по никакъв начин. Нищо не помага. Джипките тръгват една по една, клатушкайки се по тревата.
Слънцето е на заник. Край спрелия камион започват да се трупат хора. Дали ще има места ? Майката и момчето най-сетне успяват да вдигнат на крака бащата. Той се е подпрял на жена си и върви по равната поляна като бедстващ кораб в щорм.
Шофьорът запалва двигателя да загрее. Замирисва на изгоряла нафта. Кондукторката, облечена в синьозелената униформа на автотранспорта, с барета на главата, сваля задната каната. Народът се юрва. Тримата несретници са изтласкани назад. Лила отчаяно крещи.
Накрая с общи усилия успяват да качат Ян. До него на последната пейка се свира жена му. Вито успява да си намери място в другия ъгъл на каросерията.
Кондукторката удря с ръка по металната кабина. Камионът потегля. Тя започва да се провира между пейките, взимайки парите на пътниците. После им дава билетите, продупчвайки ги предварително с огромни никелирани клещи.
Едва сега Вито я разпознава. Това е Нуша - центърът на женския баскетболен отбор на Белвил. Той я е виждал по шорти и фланелка на площадката на Ловния дом. Съвсем се е преобразила в тази униформа. И само колко е сериозна ! Загорелите й здрави прасци се подават през окъсялата поличка. А когато вдигне крак, за да прескочи пейката, се вижда и бедрото. Особено ако в този момент клатещият се на всички страни камион я повали назад.
Но тя е свикнала да си върши работата в движение. Подпира се без всякакви условности на раменете на пътуващите, прескача багажите и не губи за миг равновесие.
Тя е застанала с гръб към баща му и таксува предната пейка. Той клати глава в такт с раздрусването на камиона. Почти е опрял разрошената си коса в полата й. Вито ги гледа с напрежение. Какви билети ще им дава, след като трябва да слизат след малко ?
Изведнъж той вижда с ужас как Ян вдига ръката си и я мушва под полата на кондукторката, галейки без всякакви притеснения гладкото й бедро. На лицето му е изписана налудничава усмивка. Нуша светкавично пъха клещите и билетите в кожената чанта, извръща се рязко и зашива силен шамар на пияния доцент.
- Мръсник ! – Лицето на Лила пламва. Баща му се хили извинително-горчиво.
Само седящите наблизо разбират какво е станало. Останалите са с гръб към произшествието. Камионът реве. Канатите се тресат. Всички пътници са се вкопчили с ръце в дъските, за да не изпаднат от сякаш разпадащата се машина. Вбесената кондукторка блъска колената си в последната пейка и довършва как да е работата.
- Ти ? – Вито посочва към майка си и баща си. Нуша презрително го подминава.
Камионът преминава на скорост разклона за Лесничейството. Там би трябвало да спре - съгласно уговорката на шофьора от Партията с кондукторката Нуша. Но той продължава надолу по шосето. Никой не му дава знак.
- Спрете ! Има за слизане ! – Разплаканата Лила крещи напред. Кондукторката й е обърнала гръб и не помръдва. Камионът лети по нанадолнището. Да не ни откара чак до Белвил ? – мисли си Вито.
- Спрете ! Кажете й да спре ! – отчаяно се моли майка му на пътниците. Някои я гледат с недоумение. Какво е станало ? Защо да спира ? Никой не прави нищо. Лила започва да прескача пейките, проправяйки си път към кабината.
Най-после Нуша удря с пестник по металния покрив на шофьора. Камионът спира в облак прах. Никой не откача задната каната.
Лила се опира върху нея с две ръце. Прекрачва я в транс, разпаряйки роклята си в някаква стърчаща тел. Свлича се на земята и побягва с отчаян вид назад по пътя. Явно не е на себе си.
Вито сръчно скача на шосето и отива да помогне на баща си да слезе. Ян се справя учудващо добре за състоянието си.
Камионът тръгва веднага. Пътниците говорят на висок глас. Известно време ръмженето на машината се чува, после всичко утихва. В настъпилата тишина постепенно се появяват горските звуци и шумът на реката.
Лила реве и върви далече напред. Ян пристъпва едва-едва зад нея, клатушкайки се и препъвайки се по пътя. Последен завършва разтегналата се семейна колона Вито. Той не изпуска из поглед и двамата, за да не стане някой сакатлък.