автор: trink

Българийо, мила, родино прекрасна
страната в която, родих се и расна.
Българийо, свята, земя ненагледна
как тъжно ми става, щом днес те погледна.
Да виждам как плачеш във ъгъла свита,
ограбена, бедна, от поклони превита.
Да гледам как всички те теб унижават
и да просиш, родино те днес принуждават.
А зная, била си велика и горда,
могъща държава със войствена орда.
Земи и народи аз знам си владяла,
а днеска за милост ръка си простряла.
Аз помня полята ти златни и житни,
аз помня селата ти весели китни.
Детската глъчка там от рано ехтеше
и тъй хубаво, майчице, тъй хубаво беше.
А днес са обрасли полята ти в тръни,
от някого купени със турски алтъни.
А днес само старци живеят в селата,
а те вече немогат да работят земятя.
Заминаха младите ,всички в чужбина,
далече от майка от брат от родина.
Във чужди земи да търсят сполука,
нещат да робуват на олигарсите тука.

Българийо, мила, родино прекрасна,
съдбата ти днес аз знам е ужасна.
Поплачи си родино пък дано ти олекне
и сърцето на тез що те грабят омекне.
Че грабят те много и свои и чужди,
използват те, майко, за свои си нужди.
Уж бяха и те от нас от народа
а сякаш излязоха друга порода.
По-лакоми, алчни и зли във душата,
мислейки само как да грабнат парата.
А помниш ги всички как обещаваха,
а после за вопала твой оглушаваха.

И ти свита във ъгъла тихо ридаеш
и как да се бориш днес, майко, незнаеш.

А къде е народа тук някой ще каже,
защо се невдигне и злите не смаже?
Народът ти майко, седи и кротува,
народът ти свикнал е май все да робува.
Във кръчмата пийнели по чаша ракия,
буйства и вика против таз беднотия.
Но после щом легне в дома при жената,
на други оставя да дига раята.

А ти дълго ще плачеш във ъгъла свита,
покорна държава от поклони превита.