автор: Hely

Споменът сяда на пейката с нас.
В него е палаво-слънчево.

Гали липата със сянка от днес
рошаво лято отминало.

Бяха ни шепите пълни с мечти.
Вятър им даде крилете си...

С огнени мисли, радост и смях -
помни поляната дните ни.

Пак си до мене след десет лета,
бъбрим лениво живота си.

Близки сме. Нека сега помълчим
в топлия спомен унесени.

В бляскави, радостни топли сълзи
къпе се нежно приятелство.